Как да спрем мрънкането на детето в десет хода
Децата стартират да мрънкат още преди да проговорят. И до момента в който някои преодоляват този табиет към втората си година, други не престават до по-късно.
Eстествената реакция на родителите им е да изразят скука, когато ги чуят да хленчат, и да ги помолят да престанат. Мрънкането, естествено, не престава и се повтаря постоянно, когато детето е в неприятно въодушевление, гладно е или се усеща зле.
Хлапетата мъчно могат да управляват безкрайното си мрънкане, само че когато са 3-4 годишни, те към този момент могат да изразят, въпреки и с малко думи, положението си, без да проточват глас в присъщите трели.
И въпросът е, по какъв начин да ги накараме да трансформират тона?
Има няколко хитрини, които ще оказват помощ да изкорените този противен табиет. И въпреки някои родители да са наясно с техниката, те постоянно се провалят, тъй като пропущат някои основни елементи, не са задоволително поредни в определяне на граници, и не поставят 100% старания за смяна на навика.
Ето стъпките:
1. Когато детето стартира да приказва лигаво, кажете с усмивка и най-спокойно (колкото и да сте гневни): „ Много скърбя, само че твоят глас е доста хленчещ, а моите уши не работят добре, когато ти мрънкаш.Така че, апелирам те, кажи го още един път като използваш гласа си на огромно момче/момиче. "
2. Ако то повтори мрънкането, сложете ръка зад ухото (уж да чувате по-добре) и още веднъж с усмивка кажете: „ Аз знам,че казваш нещо, само че ушите ми не го чуват. Можеш ли да го повториш, като използваш другия си глас на пораснало момче/момиче. "
3. Ако детето леко оправи гласа, само че тонът му остане мрънкав, кажете: „ Сега към този момент те слушам. Благодаря ти, че употребява новия си глас на пораснало момче/момиче. "
И прибавете: „ Сега моите уши са щастливи, че към този момент използваш този глас! “
4. Ако обаче след две следващи молби детето продължи да хленчи, му обърнете тил и го игнорирайте, до момента в който не се успокои и не стартира да приказва обикновено, без да хленчи.
5. Ако избухне с викове, кажете: „ Аз в действителност желая да те чуя. Но ушите по никакъв начин не ми спомагат. Те желаят ти да използваш гласа си на пораснало момче/момиче. "
Ако хлапето постави някакво изпитание и промени гласа си, минете към точка 3.
Целта на това упражнение е последователно да измененията държанието на детето. И всяко и минимум изпитание от негова страна, би трябвало да бъде регистрирано и възнаградено.
